Незная как да започна нещо подобно... Винаги съм казвала на моите най-близки приятели, че ми е ужасно трудно да споделям, за това се надявам, че този блог ще е крачка напред за мен в общуването ми с хората. Като бях дете си водех дневник в, който съм писала всичките си впечатления и сега осъзнавам, че това е изключително полезно, за да може човек да поглежда на себе си малко по-отстрани...
Този блог ще бъде основно моя път към наблюдение и анализ над самата мен, а за всички случайни и неслучайни посетители - просто поредната лична информация.
В този блог ще има само едно правило и то е: ако въобще не ви е интересувала информацията поместена тук и сте попаднали абсолютно случайно, моля не ми пишете тъпи коментарчета изпъстрени с "красноречиви" думички!!!
А за хората, които искат да споделят мнение относно информацията тук, моля, не се притеснявайте да коментирате!!!
Tuesday, 25 September 2007
Thursday, 13 September 2007
Пътят към Смъртта
Нека моите послледни дни,
бъдат поне малко по-добри,
защото малко хора по света
така са близо чувствали смъртта!
И нека никой като мен
да не попада в този плен,
защото моята душа сега
вижда само пътя към смъртта....!
бъдат поне малко по-добри,
защото малко хора по света
така са близо чувствали смъртта!
И нека никой като мен
да не попада в този плен,
защото моята душа сега
вижда само пътя към смъртта....!
Стена от Лед
Страстта напира вътре в мен,
непомня вече откога тя в мен се сбира.
Сладък...с усещане за утрешния ден,
аз чакам с трепет, отново да те видя.
Неискам повече да чакам, да тъгувам,
горещо аз желая да те имам.
Бъди до мен! С нежност те рисувам,
в спомвн сладък вечно да те имам.
Бях забравила какво е да обичаш,
тъй дълго е сърцето ми от лед покрито,
сълзите вътре парещи се стичат,
в стени се блъскат..., в спомена от нещо скрито.
Спаси ме, моля те, не ме обричай,
на вечна хлад, самотен мрак безличен,
спаси ме, не ме оставяй да се скитам и
згубена...безкрайно аз да тичам!
Спаси ме, моля те,
спаси ме!
непомня вече откога тя в мен се сбира.
Сладък...с усещане за утрешния ден,
аз чакам с трепет, отново да те видя.
Неискам повече да чакам, да тъгувам,
горещо аз желая да те имам.
Бъди до мен! С нежност те рисувам,
в спомвн сладък вечно да те имам.
Бях забравила какво е да обичаш,
тъй дълго е сърцето ми от лед покрито,
сълзите вътре парещи се стичат,
в стени се блъскат..., в спомена от нещо скрито.
Спаси ме, моля те, не ме обричай,
на вечна хлад, самотен мрак безличен,
спаси ме, не ме оставяй да се скитам и
згубена...безкрайно аз да тичам!
Спаси ме, моля те,
спаси ме!
Subscribe to:
Posts (Atom)