Към обяд се видяхме за 15-20 минути с майка на автогарата, преди автобуса да потегли за Валенсия. Много се радвам, че най-после се реши да си даде малко почивка и да отиде на гости при роднините в Испания. Сигурна съм, че ще е незабравимо и зареждащо за нея това пътуване...Само едно нещо няма да спре да ме тревожи през следващите 2 дни - и това е скапания автобус и дългия път ( цели 2 дни ). Мисля че още немога да се отърва от спомена за катастрофата, която преживяхме с нея преди 4 години. Явно това е причината толкова да се тревожа, когато мои близки пътуват на дъдъг път... Но знам, че всичко ще бъде наред и ще се наслади по пътя на прекрасни гледки, преминавайки през Харватска, Италия, Австрия... А Валенсия е невероятно красив град на брега на морето...
Вече получих и новини от нея, че е минала българската граница на Калотина.
На днешния ден между другото аз празнувам своя имен ден. Тук в София много малко от познатите и приятелите ми знаят, че е днес... По-късно ще се видим с някои от бившите ми колеги от киното да пийнем по нещо. Най-после засякох вчера една приятелка, която не бях виждала от 2-3 месеца, та се надявам, че ще дойде днес на уговорката.
No comments:
Post a Comment