The wandering

Текат последните дни в настоящето ми жилище.... а след това къде ще съм - пълна неизвестност! Понякога много ми харесва да живея ден за ден, да усещам динмиката и разнообразието... но в случая има тъга, тъга по преживяните дни тук... Носталгия и привързаност към място, където съм прекарвала хиляди часове... Баси толкова мразя да се местя, а цял живот правя това. Щеше ми се да имам поне малко сигурност поне от към покрив над главата си. Но не - явно съм обречена да се скитам, но въпреки това знам едно - че имам въпреки всичко възможността да живея динамично и интересно. И този път ще намеря решение на проблема, нали!?!