Една седмица на скитника

Измина вече цяла седмица, от както останах без дом (квартира) и мога да кажа, че премина адски бързо и динамично и в същото време много приятно... в момента съм на чужд комютър и на гости на стари приятели от Разград, но честно казано ми е много приятно с тях и се чувствам почти като у дома си... Е, липсва ми моето си местенце, гледката към преди омразния ми паркинг на кино Арена и много неща свързани с миналия ми дом... Но от друга страна промяната на обстановката подейства доста стимулиращо да се боря за целите си, за ученето и разитието си в музикантска насока.
Във вторник беше и концерта по случай 120 годишнината на университета. С колегите направихме много приятен, но за съжаление много кратък концерт. Аз за съжаление участвах само с камерната хорова формация, а имах план да свиря една индивидуална пиеса и един дует, но по обясними причини неостана време за подготовката. Но въпреки това адски много се радвам, че моята колежка Яна, с която свирим дует, откри концерта с една страхотна клавирна пиеса на Панчо Владигеров.:)))
Еххх, много ми се свири, а пак се намира некой гад да ми пречи като в стария ми дом - просто кретена отгоре пробива вееч 2 часа над главата ми... Но нищо, аз съм упорита гад и въпреки това смятам да посвиря и после да се отдам на блажена почивка, че утре пак ни чака концерт. :Д Този път ще е доста строг и официален, щото щели да дойда ректори от много университети, дори и от чужбина. А и трябвало да се представим в най-добра форма пред новия ректор, защото бил обещал уж да ремонтира нашия блок 2 (А, да видим в кой век ще стане?!?). Та стискайте ни палци утре, хъхъх!

The wandering

Текат последните дни в настоящето ми жилище.... а след това къде ще съм - пълна неизвестност! Понякога много ми харесва да живея ден за ден, да усещам динмиката и разнообразието... но в случая има тъга, тъга по преживяните дни тук... Носталгия и привързаност към място, където съм прекарвала хиляди часове... Баси толкова мразя да се местя, а цял живот правя това. Щеше ми се да имам поне малко сигурност поне от към покрив над главата си. Но не - явно съм обречена да се скитам, но въпреки това знам едно - че имам въпреки всичко възможността да живея динамично и интересно. И този път ще намеря решение на проблема, нали!?!