This is the new shit

Невероятно, но факт... Нестига дето понасям тази мизерия, в която живея, а некои хора имат наглостта да отправят малоумни обвинения за неща, които сами са си виновни... След 3 наводнения в сегашната ми квартира аз и мойта приятелка ще се изнасяме съвсем скоро... Понякога е толкокова трудно да приемеш, че трябва да напуснеш, трябва да загубиш нещо, скоето си свикнал... нещо, което е станало част от ежедневието. Само колко бързо, само за броени минути, часове... нещата се случват. Днес съм тук, а след седмица нямам си представа къде ще съм, а след две.... незнам. Едиственото, което искам е в момента е да мога да си завърша нормално 3-ти курс, да свирим с колегите на концерта през май и после да направим страхотен китарен концерт през юни... Баси толкова много ли искам?... минимални условия да свиря и уча за изпити.

Искам да благодаря на всички приятели и близки, които веднага реагираха и са готови да ми подадат ръка и да им се извиня, че вчера ги тероризирах с оплакванията си...

Нощ на езерото (Welcome home)

Ето на това му се вика да се събудиш плувнал!
Та прибирам си се аз снощи от готино прекарване на бирица и приятели и гледам малко езерце у банята. Ммм, ще потренираме малко нощно гребане преди лягане, че нали било полезно да се спортува, хъх. Пускаме си музичка след кратката тренировка и вееч сме в хоризонтал, приятно уморени заспиваме блажено в топлото легло. След няколко приятно успокоителни парчета на DeVision идват по-тревойно и мрачно звучащите Autumn Tears, примесени с 4=5 гласна хорална мелодия от падащи дъждовни капки. Будя се в вълшебната мелодия с леко тревожно усещане и разбирам, че навън отдавна е спряло да вали. Ставам бавно от леглото в полумрака и осъзнавам, че всъщност дъждовните капки са над мен, а аз съм посредата на едно езерце... Излизам в коридора, който вееч се е превърнал в горно речно течение и започвам да греба и да греба, но водопада спускащ се отгоре неспира и неспира да се сипе с огромна мощ....
Дамм, това не е сън, а комшиите ми, които правят ремонт отгоре ме наводниха, че от нямане какво да правя през ноща реших на обикалям по малките часове из блока и да притеснявам невинните хорица... Част от хората, около мен, получиха и среднощен призив SOS help me!!! Can not swim! :D
Дойде и мъдрото утро, което да се надяваме ще разреши проблема с водопадите и нощните езерни плавания, хъххъх....