Fade To Black (Metallica concert)

Не си и представях, че толкова ще съжалявам, че не бях на концерта на Металика...., но не съжалявам че бях отпред пред стадиона. Беше невероятно, мисля че няма друга група освен ЛАМ естествено, на която да знам дословно всяка една песен!
Мога да кажа, че това, което чух пред стадиона беше невероятно, беше неповторимо като изживяване... просто се върнах с тази музика години назад. Когато започна "Welcome home" аз се втрештих, въпреки че чувах основно ниските честоти понеже се намирах някъде зад сцената. Тази песен ме върна може би близо 7-8 години назад, когато аз заспивах и се сабуждах с "Ride the Lightning" и "...and Justice for All". Просто как ми залипсва това време. Тогава си мислех, че живота ми е ужасен, а сега мисля, че тогава е бил адски наивен и прекрасен.
"Fade to black" е стрелата, която може би най-силно ме прониза. Преди близо 5 години тази песен беше за мен може би най-болезнената, от която и да било друга. Тази песен най-много свързвам със смъртта на едно много скъпо същество, което напусна света така болезнено и принудително....
Всичко протече пред очите ми като сън изпълнен с радости и много болка, но въпреки това не искам да се събудя. Толкова емоциии, толкова спомени. Седях си на оградата пред главния вход почти неподвижно и единствено музиката обхващаше съзнанието ми.
А когато започна едно от култовите парчета "One", публиката избухна до несвяст, а небето беше осветено от ярко червена заря. Може би това трябваше да е края на концерта, но не... Повреме на песента заваля дъжд и охраната започна да маха загражденията. Прозвуча малко неочаквано "Harvester of sorrow", на която аз се оказах на стълбите на стадиона, откъдето едва виждах сцената. Блъсканицата беше ужасно напориста и в двете посоки, но усещането неповторимо. Тръгнах да излизам след храя на песента, сякаш точно на време. Крачейки бързо в дъжда към изхода на стадиона чух че групата се е скрила и се очаква бис. Малко след това прозвуча парче, което не ми беше особено познато, а докато чаках на автобусната спирка прозвуча и култовото "Seek and destroy". Предполагам, че така е завършил и концерта.

Стихията

Проливен дъжд.... водата се носи като от водопад. Дъждът е толкова студен и в същото време е толкова красиво....
Прибрах се мокра почти до кости, усещам студа от стичащите се ледени капки и в същия момент свежестта и усещаането, че живея, че не съм застинала по течението.
От сутринта усещам стихията в разгара си и на фона на това депресията, която се опитва да ме сломи повече от месец и половина. Но на какво се дължи тя, защо така усилено ме обгръща и обърква?....може би просто липсата на динамиката, която беше неизменна повреме на сесията ме кара да се отпусна.... Може би депресията е последствие от объркване и разконцентриране върху поставените цели?!...а може би просто хронично състояние, което ни е присъщо. И в крайна сметка мисля че ще и намеря лек наречен проекта, който така ясно ми се въртеше в главата повреме на сесията, неща за които човек намира смисъл да опорство било тосамо заради собственото си удовлетворение.