Тhe shadow of your smile - Joe Pass & Red Mitchell (originally by Frank Sinatra)

На фона на особено ветровитото и дъждовно време прозвуча и 20-хилядното парче в профила ми в ласт-а. Сякаш идеално се сля с атмосферата и настроеието тази така популярна джаз тема, че реших да я включа към репертуара си и евентуално да я изсвиря на изпита си през юни :)

Ето и текста към песента на Frank Sinatra

The shadow of your smile
When you have gone
Will color all my dreams
And light the dawn

Look into my eyes, my love, and see
All the lovely things, you are, to me

Our wistful little star
It was far, too high
A teardrop kissed your lips
And so, so did I

Now when I remember spring
And every little lovely thing
I will be remembering
The shadow of your smile
Your lovely smile

Hate!!! (absolutly shit)

Баси отвратителния ден! По-гадно неможе и да бъде.... Направо ми иде да се гръмна от нерви, всичко и всички ме дразнят. Станах сутринта в 8ч с нагласата да посвиря стабилно и кво... Некъв кретен си е зарязал тъпата кола с включена аларма под прозореца ми от 9ч сутринта, а в момента е вече 3ч и туй продължава да ми пищи на главата.... нестига дето заради този дразнител неуспях да свиря ами и на лекции неуспях да стигна поради гадната снежна виелица. Киснах на тъпата спирка повече от половин час, при което заприличах на сневен човек и си тръгнах. (е, определено името на спирката си отговаря - 11-ката минава рядко,хъх). И всичко не се свършва до там.... прибирам се и куп битови глупости ме заливат.... на фона на всичко това получавам и некво безразлично отношение отстра на хората около мен, все едно съм направила нещо някому.

Ей, да знаете, ако още някой ми прати подобна гнусна глупост като писмо на щастието, което получих тая сутрин на мейла си, смятайте че ще му върна писмо с много красноречиви думички в допълнение....

Мислех да публикувам тая глупост, но се отказах, щото неща да я виждам тази гнусотия в блогга си!

Little things - worldly wisdom

Незнам защо се получава по този начин, но ми е адски трудно да разбера някои неща... И все пак си мисля, че е абсолютно нормално човек да изразява емоциите си пред хората без да се страхува от това, че може да го наранят... Просто животът е такъв - падаш, сблъскваш се с недоразбиранията ...., но ставаш и продължаваш смело напред, вярвайки в идеи... И все пак сме социални същества, нуждаещи се от комуникация... очакващи съответни реакции от това... Ето затова ми е адски трудно да разбера някои неща, които не се научават, а просто се усещат... Просто всеки човек се нуждае от поне един човек, който да го разбира, който да го подкрепя, който да му доказва, че означава нещо някому...

Но се надявам да немеря отговора на някои от въпросите си, без да бъда разбрана погрешно... :)

The song of soul

\ Ето, че най-после се случи... и то както най-малко очаквах. :) Странното е, че толкова време се лутах и търсех трепетно, и се надявах, състезавайки се със собственото си въображение... търсейки своето вдъхновение... А то е било тук, през цялото време е било тук, скрито от погледа ми... недокоснато, тъй диво... Но ето че открехнах лекичко очи и го видях самотно там... усетих нежна топлина и впесен ще я претворя...

Carry on....Screaming (Apocalypse Please!)

Толкова е мизерно цялото човечество и мизерното му съществуване. Всичко драпа с нокти и зъби мъчейки се да се качи по-нагоре от всичко около себе си и защо!? Само за да се чувства повече от останалите може би, или пък жаждата за власт го кара да мачка и натиска всеки, който се опита да го задмине.... И какъв е смисъла в тая гнусна борба за власт и надмощие.

Защо толкова често чувствам, че не съм за тоя шибан свят, немога и неискам да приема да се отдам на мизерното си отселяване. И ето, че обществото и средата, в която съществувам отново ме притискат до стената и обиват жаждата ми за изкуство и нуждата ми от този нереален свят. Някои хора биха казали, че е малоумно да се отдадеш на идеализирания си илюзорен свят, но аз бих казала, че ако него го нямаше, нямаше да има изкуство... нямаше да има емоция...

Може би това е поредното ми емоционално изтъпление, но има неша, които немога да приема и неискам...Но и немога да се боря срещу чоешката природа и нужди. Явно трябва да направя тоя гаден избор, който и в двата случая се явява за сметка на една от най-големите ми нужди - емоционално спокойствие и развитие на музикалните ми идеи. Въпроса е дали да се хвана пак на някаква мизерна нископлатена работа, която е уй съобразена с лекциите ми в университета и да продължават да ме прецакват, щото съм неква студентка, или да продължа да кретам на тоя минимум (вече стигнал почти до крайност) и да се опитвам да живея на фотосинтеза, само за да не се откъсна от необходимостта да бъда отвреме на време сред хора, въобразявайки си, че живея малко по-нормално.

Защо подяволите едно нещо като се оправи, друго трябва да мине в крайност?! По принцип трябваше да се чувствам много по-добре след изминалите дни на емоционално зареждане, но уви, този битов проблем взима надмощие и ме съсипва... Може би ако не ме болеше така гадно стомаха и не ми трепереха ръцете (вероятно от това, че не съм яла почти нищо през последните дни) щях да мисля малко по оптимистично и да намеря някакво по-добро решение на възникналия проблем...

just a post - protest

Яд ме е, че никога неуспявам да пиша, точно когато имам нагласата за това, изключае предишния ми пост. Сега имах нагласата да напиша един коренно различен пост, породен от множество негативни фактори, които ужасно много ми пречат да се отдам на пълноценно свирене...

Измина цял един месец, в който се опитвах непрекъснато да избягам от хиляди неща и да се отдам на пълноценна почивка и малко забавление Просто имах нужда да се почувствам в свои води, просто да живея по начин, който мога да съм напълно себе си. Но ето, че всичко отново ме притиска до стената и ме задушава.... А така имам нужда да се уединя, просто да общувам с малък кръг от хора и да игнорирам всички гадни битови и социални глупости. Просто имам нужда да се отдам на единственото нещо, което в момента ме кара да се чувствам жива и да намирам смисъл в мизерното си съществуване!

Уж насъбирах енергия и поужителни емоции от двете си пътешествия, а сега тя се разпилява безсмислено и безразборно. а може би просто трябва да насоча мислите си към прекрасните моменти, които изживах в двете пътувания. Може би просто сама психирам себе си, защото винаги се намира някакво логично решение на ситуациите, в които сме поставени в живота и бита си въобще...

Тържествен концерт посветен на 3-ти март

И така днес (2-ри март) се проведе традиционния концерт посветен на Освобождението на България. Един ден предварително, ама явно хората са преценили, че трудно хората ще се решат да ходят на концерт вечерта преди работен ден. :Д Тази година се навършва 130 години, но за съжалание не се забеляза нищо по-специално в програмата, а и едва ли някой от присъстващите е разбрал, освен ако не си е изчел цялата брошура в програмата...

Но както и да е, нека преминем към същността.Концерта, разбира се, започна с Химна на България и хората станаха прави, сякаш като по някакво задължение (поне тези, които бяха на партера) и през цялото време неспряха да се въртят...

Симфоничен оркестър и смесен хор на БНРизпълниха Песен на панагюрските възстанници, Топчето пукна, Къде си вярна ти любов народна и Хубава си татковино - много ми допадна преработката, която са направили на песента. Наистина беше доста пораздвижена, особено към края. Публиката остана сравнително безразлична към изпълнението на хора.

Ададжио из балета "Лебедово езеро" Солисти бяха Сара-Нора Кръстева и Емил Йорданов. Двамата балетисти танцуваха така изящтно, че не съм обърнала внимание на реакциите на публиката повреме и след изпълнението им.

Из "на прощаване" от Христо Ботев - рецитал на Иван Налбантов от театъра на Армията.

Рахманинов - 2 музикални момента - Асен Танчев - пиано, студент в ДМА Изпълнението му започна, някак странно сякаш имаше леко скомфузване и разминаване при свиренето му... Още не беше свършила първата част и публиката започна да ръкопляска, при което изпълнителя вместо да я изчака, започна направо с 2-рата част. И наистина я изсвири с много хъс и самочувствие. Накрая публиката отново реагира бурно и той реши, че може да си тръгне с високо вирнат нос. :Д ( Все пак човека е спечелил 1-ва награда на конкурса за млади пианисти в Москва през 2007г)

Чайковски - микс изпълнен от балет "Дива"

Е, тук вече май много им доскуча на хората и се започна едно въртене, жужене... абе за пореден път се убедих,че на българите им липсва доста култура. Особено важи за по-старото поколение, които се мислят за много по-културни и начетени. а да не споменавам, че точно такива бяха повечето, които неспряха да дърдорят повреме на целия концерт. А също няма как да се пропусне, че някоя бабка се беше посабула и вунеше на крака през цялото време...

Римски Корсаков - "Златното петле"Лия Петрова - цигулка и Виолета Попова - пиано. Страхотен дует! Евала1 :)

Празнична композиция "От корен до върха"Ансамбъл към Националното училище за танцово изкуство и ансамбъл "Росна китка"

При появата на талантливите момчета и момичета от националното училище, публиката буквално избухна. Сякаш всички бяха дошли да гледат тях. Явявайки се черешката на програмата, концерта завърши с бурни аплодисменти и много вълдушевени родители. Хореографията им наистина беше изключително добра! В тази връзка искам да благодаря на Влади от Националното училище, че ме покани на този концерт. :)