Лунно затъмнение

Ето и няколко снимки, направени в местността "Пчелина" до Разград на 16. 08.08г. Уникално е човек да успее да наблюдава лунно затъмнение и то точно на пълнолуние. Сянката на земята почти напълно скрива луната. Тази година се очаква още едно лунно затъмнение, но този път луната се очаква да бъде скрита от метеорити и едва ли ще продължи толкова дълго затъмнението, като това преди няколко дни.

Сенки от миналото

И ето че след 4 месеца събрах сили и заминах за Разград. Е, честно да си кажа доста се колебаех дали отново да не пропусна ходенето до там и да се метна на фестивала в Бургас, но несъжалявам изобщо за избора си.
За мен този град винаги е предизвиквал крайно противоречиви чувства, но въпреки това ми липсва усещането отвреме на време. Всъщност хората са причината според мен човек да се привързва или да мрази дадено място...
Пристигнах по обяд, жегата беше безпощадна, но на хората сякаш не им правеше впечатление. Имаха сега по-интересно занимание и то беше да видят кои познати хора са дошли за предстоящото събитие... И така преминах през една от главните улици на центъра и оглеждах около себе си всичко, сякаш бях за първи път там. Но не по-скоро гледах промените във времето и следите на миналото. Обземаше ме бавно някакво странно спокойствие и утеха и в следващия момент погледите на хората ме връщаха със замах в реалността.
След малк вървене се озовах пред офиса, където майка ме очакваше, за обичайното за нас топло посрещане. Смело мога да твърдя, че сме едно много сплутено, топло и емоционално семейство Като се замисля може би затова се чувствам често толкова сама, защото изключително рядко намирам хора подобни на нас като себеизразяване и топлота...
Не ми остана особено време за спомени и носталгия, защото още с пристигането ми се започна с уговорките и организацията по посещението а мото събора, който се проведе в Пчелина (10-13км. от Разград) много голямо благодаря на Митко от ViolentorY, за това че беше се погрижил за транспорта ми до събитието в двете посоки, въпреки че имаше толкова много работа около подготовката на събитието и около групата!
Двете вечери на събора бяха много приятни, въпреки че през първата малко трудно се вписах в обстановката. Но това най-вероятно беше заради голямото ми желание да отида на фестивала в Бургас, който течеше по същото време. Неговорех особено, а и неизпитвах нужда, просто предпочитах да наблюдавам хората и най-вече тези, които познавам повече или по-малко.Дам, взаимоотношенията и консерватизма тук не са се променили особено, както и мисълта за черни магии и уруки, с които хората се опитват да лепната на всички събития, които не са им изгодни. Спомням си преди години как бях обвинена от някои хора в подобни глупости като черна магия. Това винаги е било най-лесното решение на всичко, просто да накисне някого, че ти е направил магия и с това да приключи главоблъсканицата около самата карма на човека. Като живеех в така наречения от мен "Twin Peaks" всички тези глупости се налагаше да са част от ежедневието ми, но просто един ден ми писна и се махнах, последвах желанията и мечтите си и оставих зад себе си много скъпи хор4а, които винаги ще пазя място в сърцето си.

На втория ден на събора се бяха събрали още повече хора, щъкаха всякакви мотори наоколо и обстановката беше весела и приповдигната, може би малко пресилено заради това че тук не всеки ден имаше подобни събития. Срешнах по-малко познати, отколкото очаквах, но не ми и пукаше особено, защото оуспях да издиря телефони на хора, с които не сме се виждали адски отдавна. Реших да си тръгна малко преди края и издирих приятелите си, с които щяхме да се върнем към града. Но на тяхната маса заварих една жена, която малко ме смути в първия момент заради някои минали събития и заради това, че нейните суеверни глупости замъглиха тогава съзнанието на скъпи хора около мен... Но както и да е, тя явно повече се смути от мен. Малко след това се качихме на главния път и зачакахме да дойдат да ни вземат и тогава съзрях луната. Толкова голяма, с леко червени отенъци, предизвикани от огромната сянка върху нея, която почти я закриваше. Оказа се, че по някакво съвпадение наблюдавах почти пълно лунно затъмнение точно един ден преди пълнолунието. А на следваящата нощ като пътувах с влака бях вперила дълбоко очи в ярко червеното пълнолуние... Всичко е особено и различно от както се върнах, научавам неща, които съм имала някакви далечни предположения за тях и това отново ме хвърля в дълбоки размисли - какво се е случило, какво се случва и какво ще се случи... Няма как да знам, само знам едно ще се случи това, което трябва да се случи....

Fade To Black (I'm going no where)

Life it seems, will fade away
Drifting further every day
Getting lost within myself
Nothing matters no one else
I have lost the will to live
Simply nothing more to give
There is nothing more for me
Need the end to set me free

Things not what they used to be
Missing one inside of me
Deathly lost, this Can t be real
Cannot stand this hell I feel
Emptiness is filling me
To the point of agony
Growing darkness taking dawn
I was me, but now he 's gone

No one but me can save myself, but it's too late
No, I can't think, think why I should even try
Yesterday seems as though it never existed
Death Greets me warm, now I will just say goodbye