Ледена нощ...

Ето, че мина почти цял месец от как поствах за последен път। Случиха се толкова интересни и зареждащи неша през тоя месец, изникнаха и интересни идеи.... но или не ми остава време или просто не ми се пише и пропускам да напиша всичко това....
Седя си в тоя студен и мъглив ден в къщи пред компа и ме е обзела някаква непоносима апатия и отчуждение। В такива моменти човек прави неистови усилия да се съсредоточи в нещо, но невинаги се получава।
Може би трябва да се върна малко в мислите си назад и да си спомня усещането от пътуването до Тесалоники и концерта на ЛАМ। Беше невероятно! Това ми една от най-любимите групи в момента, адски ми въздейства музиката им.... Изобщо съм адски щастлива, че с помоща на моите близки, които ме подкрепиха напълно, успях да замина। А като се замисля, че не бях минавала границата някъде от १६ години... Дамм, незабравимо усещане....
Но сега съм си тук в София и отново съм затънала в скапаното ежедневие, опитвайки се да се преборя с всички пречки и дребни неща, които разпиляват креативната енергия। Иска ми се да успея да се заредя отново с онази искра, която ме бе обзела преди няколко дни и да завърша започнатото। Незнам какво да направя... в такива моменти хем неискам да говоря с никого, хем ми е адски самотно и имам нужда да споделям... Дано времето ме излекува и от това състояние....