Стена от Лед

Страстта напира вътре в мен,
непомня вече откога тя в мен се сбира.
Сладък...с усещане за утрешния ден,
аз чакам с трепет, отново да те видя.

Неискам повече да чакам, да тъгувам,
горещо аз желая да те имам.
Бъди до мен! С нежност те рисувам,
в спомвн сладък вечно да те имам.

Бях забравила какво е да обичаш,
тъй дълго е сърцето ми от лед покрито,
сълзите вътре парещи се стичат,
в стени се блъскат..., в спомена от нещо скрито.

Спаси ме, моля те, не ме обричай,
на вечна хлад, самотен мрак безличен,
спаси ме, не ме оставяй да се скитам и
згубена...безкрайно аз да тичам!

Спаси ме, моля те,
спаси ме!