За мислите

Тази сутрин се събуждам със мисълта, че нешо трябва да се промени... Вчера вършейки всичко обичайно, мислите ми се въртяха около едни и съши неща। В един момент след дълго задълбаване в опити да си обясня необяснимите събития в живота ми, стигнах да единственото най-логично решение - трябва да променя нешо। Усешам, че подтискам темперамента си, подтискам себе си... Имам нужда сякаш да загърбя всичко случващо се около мен и просто да се отдам изцяло на музикалните си идеи। Отдавна искам да направя някакъв музикален проект, нешо експериментално.... Но дори и да не се получи кой знае какво, знам че ше ми донесе малко удовлетворение и стимул।
Засега няма да изпадам в повече подробности какво и как се случва с мен и моите идеи...

Пътят към Смъртта

Нека моите послледни дни,
бъдат поне малко по-добри,
защото малко хора по света
така са близо чувствали смъртта!

И нека никой като мен
да не попада в този плен,
защото моята душа сега
вижда само пътя към смъртта....!

Стена от Лед

Страстта напира вътре в мен,
непомня вече откога тя в мен се сбира.
Сладък...с усещане за утрешния ден,
аз чакам с трепет, отново да те видя.

Неискам повече да чакам, да тъгувам,
горещо аз желая да те имам.
Бъди до мен! С нежност те рисувам,
в спомвн сладък вечно да те имам.

Бях забравила какво е да обичаш,
тъй дълго е сърцето ми от лед покрито,
сълзите вътре парещи се стичат,
в стени се блъскат..., в спомена от нещо скрито.

Спаси ме, моля те, не ме обричай,
на вечна хлад, самотен мрак безличен,
спаси ме, не ме оставяй да се скитам и
згубена...безкрайно аз да тичам!

Спаси ме, моля те,
спаси ме!