Невероятно, но факт... Нестига дето понасям тази мизерия, в която живея, а некои хора имат наглостта да отправят малоумни обвинения за неща, които сами са си виновни... След 3 наводнения в сегашната ми квартира аз и мойта приятелка ще се изнасяме съвсем скоро... Понякога е толкокова трудно да приемеш, че трябва да напуснеш, трябва да загубиш нещо, скоето си свикнал... нещо, което е станало част от ежедневието. Само колко бързо, само за броени минути, часове... нещата се случват. Днес съм тук, а след седмица нямам си представа къде ще съм, а след две.... незнам. Едиственото, което искам е в момента е да мога да си завърша нормално 3-ти курс, да свирим с колегите на концерта през май и после да направим страхотен китарен концерт през юни... Баси толкова много ли искам?... минимални условия да свиря и уча за изпити.
Искам да благодаря на всички приятели и близки, които веднага реагираха и са готови да ми подадат ръка и да им се извиня, че вчера ги тероризирах с оплакванията си...
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
No comments:
Post a Comment