Не си и представях, че толкова ще съжалявам, че не бях на концерта на Металика...., но не съжалявам че бях отпред пред стадиона. Беше невероятно, мисля че няма друга група освен ЛАМ естествено, на която да знам дословно всяка една песен!
Мога да кажа, че това, което чух пред стадиона беше невероятно, беше неповторимо като изживяване... просто се върнах с тази музика години назад. Когато започна "Welcome home" аз се втрештих, въпреки че чувах основно ниските честоти понеже се намирах някъде зад сцената. Тази песен ме върна може би близо 7-8 години назад, когато аз заспивах и се сабуждах с "Ride the Lightning" и "...and Justice for All". Просто как ми залипсва това време. Тогава си мислех, че живота ми е ужасен, а сега мисля, че тогава е бил адски наивен и прекрасен.
"Fade to black" е стрелата, която може би най-силно ме прониза. Преди близо 5 години тази песен беше за мен може би най-болезнената, от която и да било друга. Тази песен най-много свързвам със смъртта на едно много скъпо същество, което напусна света така болезнено и принудително....
Всичко протече пред очите ми като сън изпълнен с радости и много болка, но въпреки това не искам да се събудя. Толкова емоциии, толкова спомени. Седях си на оградата пред главния вход почти неподвижно и единствено музиката обхващаше съзнанието ми.
А когато започна едно от култовите парчета "One", публиката избухна до несвяст, а небето беше осветено от ярко червена заря. Може би това трябваше да е края на концерта, но не... Повреме на песента заваля дъжд и охраната започна да маха загражденията. Прозвуча малко неочаквано "Harvester of sorrow", на която аз се оказах на стълбите на стадиона, откъдето едва виждах сцената. Блъсканицата беше ужасно напориста и в двете посоки, но усещането неповторимо. Тръгнах да излизам след храя на песента, сякаш точно на време. Крачейки бързо в дъжда към изхода на стадиона чух че групата се е скрила и се очаква бис. Малко след това прозвуча парче, което не ми беше особено познато, а докато чаках на автобусната спирка прозвуча и култовото "Seek and destroy". Предполагам, че така е завършил и концерта.
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
9 comments:
Звукът "вътре" не беше по-различен - китарите и вокалите бяха почти напълно заглушени от ниските честоти на баса и барабаните :) Иначе атмосферата беше точно такава, каквато си я усетила - неописуема еуфория :)
Поздрави!
Дам, и други познати, които са били вътре казаха, че звукът е бил сравнително слаб и небалансиран... Явно, концерта им в Пловдив през 1999г. ще осстане недостижим по растърсващ звук. Но за огромно щастие на пропусналите го тогава, сетлиста на този концерт беше много подобен. Прозвучаха много от класическите, незабравими парчета.
Благодаря ти за коментара поздрави и на теб!
със сигурност концертът е бил невероятен и въпреки че никога не съм бил фен на Металика, искрено завиждам на хората, които са ги чули, най-малкото заради емоциите, защото съм убеден са били незабравими :)
Ех, нямам какво повече да добавя освен да се извиня за множеството правописни грешки, породени от бързато и емоционално писане веднага след концерта. Е, по-оправих си сега малко поста. :)
Не е ли така с всеки един концерт? Особено ако групата е близка до сърцето :)
Ами честно казано поне за мен зависи... Факт е, че Whitesnake ми бяха също много любима група преди време и си мечтаех да отида на техен концерт, но въпреки това небях доволна от концерта им на 4 юли в София.
Е, може би зависи и от моментното настроение :)
...и от изпълнението на групата. Whitesnake си се изложиха, според мен. Докато Metallica (макар да не са ми кой знае колко близки до сърцето) наистина направиха грандиозен концерт :о) И аз бях там, и аз видях, и аз усетих :о)
Да, и аз имах много по-големи очаквания за концерта на Whitesnake... :)
Post a Comment