Студ, ужасен студ... Вървя по Стамболийски и усещам как замръзват ръцете, лицето ми, чувствам че хем ми е кофти, хем знам че постъпих правилно. Сложих край на нещо, което беше нереално, просто фалш... беше ми адски трудно и безмалко да се предам пред собствената си човешка слабост.
Вървейки премираща от студ и отнесена от мислите и музиката, която звучеше в ушите ми, покрай мен мина трамвай. Просто се появи като спасение от бялата смърт и аз бягах, бягах и споследни сили стигнах и се качих. В трамвая имаше само един възрастен човек, който говореше по телефона и аз реших, че той ще знае за къде е трамвая. Приблийих се и спрях, а той сам ме заговори... Невероятен, човек! Оказа се, че е професор по философия в щадски университет, а иначе се занимава с музика, драматургия и поезия. Говорихме дълго, слязохме от трамвая и продължихме да говорим за искуство и най-вече се въртяха разговорите около философия на изкуството и писане на музика. Този човек просто ми върна силите и надеждите да вярвам в нещо, което мислехм, че е безвъзвратно изгубено. Всъщност миналата седмица като бях в Разград се появи усещането, че нетрябва да спирам да вярвам в мечтите и идеите си, благодарение на едно така чисто и искрено същество... Сега знам, че трябва да се боря за идеите си и нетрябва да позволявам нищо да ме спре!
No comments:
Post a Comment