Може ли да се чувствам чак толкова зле днес.... Най-лошото е, че знам причината за състоянието си и усещането за света в него, но пак се поддавам на внушенията на собствения си мозък и влизам в невероятни филми.... Внушението, просто спира възможността за всякаква нормална комуникация и ме кара да мисля, че хората ме избягват днес. Уфф просто ще кажа, че мразя себе си в тия моменти....
Просто пак излудявам по онази своя идея и нуждата от човек до себе си, с който да споделям, когото да обичам и да преживея всички радости и тъги с него, които обаче ще ме карат да се чувствам жива.
Ето утре пак заминавам на кратко пътешествие, но най-странното е че пак се чувствам много зле и самотна, както преди 3 седмици преди да замина за Разград. Сама се чудя на себе си защо съм толкова непримирима, след като знам, че това което търся е всъщност почти непостижимо.... кога ще се примиря, докога ще продължавам да вървя срещу себе си?!!!
Просто трябва да насоча енергията си към университета и личните ми проекти, за да спра да се терзая за подобни неща...
Утре вечер тръгвам за Шумен, където ще се видя с приятели и ще подкрепя старите си приятели от ViolentorYна поредното им клубно участие. Ще ми се да се кача и на панорамата на 1300 години България, да обиколя този град, където прекарах една година от живота ми, където усетих какво е да се влюбиш истински за втори път.... Сигурно и от носталгия по миналото заминавам там, но както и да е.... Просто тръгвам отново на кратко пътешествие...
No comments:
Post a Comment