Вече три денонощия почти не съм спала и от време на време губя представа за времето.... Прекарах едни незабравими 5 дни в пътуване до родния ми град, както и до един друг стар любим град - Варна...
Миналата седмица приключих сесията, която мина бързо и безболезнено в мъгли от алкохол и изпити. Ходих на Индъстриал фест, след който на сутринта се озовах на изпит... абе шоу. И след всичко това последва умопомрачението... разболях се, разочаровах се от определени хора, исках да се махна, но и нямах сили да замина.... но за мое огромно щастие заминах за кратко пътешествие до Разград, за което никога няма да съжалявам....
Пристигнах в петък сутринта в Разград адски скапана и изхабена, просто ми беше все тая, а и скапания антибиотик ми изпиваше силите докрай. Помирисвайки въздуха, почувствайки вятъра, нахлуваша бавно миналото и спомените от детството... просто блажено спокойствие и уют. Всъщност като се замисля, не си спомням да съм се чувствала така от години...
И настъпи вечерта, дойде време за концерта, който беше основната причина аз да съм там. Мой толкова скъп приятел - Митко, който е вокал на групата ме беше поканил. Срещнахме се пред новия театър някъде 2 часа преди концерта и окончателно се почувствах във свои води при среща със стар приятел... просто се усмихнах от сърце за първи път от толкова време... явно прекалено дълго ме беше сковавала студенината и резервираността във взаимоотношенията между хората тук в София. Как ми се иска да има около мен само такива приятели, които са така искрени и държат на теб....
Това е само началото на моето прераждане... ще продължа утре, просто трябва да поспя и да преосмисля идеите и плановете си, които се редят едни след други в съзнанието ми.
No comments:
Post a Comment