Толкова е мизерно цялото човечество и мизерното му съществуване. Всичко драпа с нокти и зъби мъчейки се да се качи по-нагоре от всичко около себе си и защо!? Само за да се чувства повече от останалите може би, или пък жаждата за власт го кара да мачка и натиска всеки, който се опита да го задмине.... И какъв е смисъла в тая гнусна борба за власт и надмощие.
Защо толкова често чувствам, че не съм за тоя шибан свят, немога и неискам да приема да се отдам на мизерното си отселяване. И ето, че обществото и средата, в която съществувам отново ме притискат до стената и обиват жаждата ми за изкуство и нуждата ми от този нереален свят. Някои хора биха казали, че е малоумно да се отдадеш на идеализирания си илюзорен свят, но аз бих казала, че ако него го нямаше, нямаше да има изкуство... нямаше да има емоция...
Може би това е поредното ми емоционално изтъпление, но има неша, които немога да приема и неискам...Но и немога да се боря срещу чоешката природа и нужди. Явно трябва да направя тоя гаден избор, който и в двата случая се явява за сметка на една от най-големите ми нужди - емоционално спокойствие и развитие на музикалните ми идеи. Въпроса е дали да се хвана пак на някаква мизерна нископлатена работа, която е уй съобразена с лекциите ми в университета и да продължават да ме прецакват, щото съм неква студентка, или да продължа да кретам на тоя минимум (вече стигнал почти до крайност) и да се опитвам да живея на фотосинтеза, само за да не се откъсна от необходимостта да бъда отвреме на време сред хора, въобразявайки си, че живея малко по-нормално.
Защо подяволите едно нещо като се оправи, друго трябва да мине в крайност?! По принцип трябваше да се чувствам много по-добре след изминалите дни на емоционално зареждане, но уви, този битов проблем взима надмощие и ме съсипва... Може би ако не ме болеше така гадно стомаха и не ми трепереха ръцете (вероятно от това, че не съм яла почти нищо през последните дни) щях да мисля малко по оптимистично и да намеря някакво по-добро решение на възникналия проблем...
No comments:
Post a Comment