Яд ме е, че никога неуспявам да пиша, точно когато имам нагласата за това, изключае предишния ми пост. Сега имах нагласата да напиша един коренно различен пост, породен от множество негативни фактори, които ужасно много ми пречат да се отдам на пълноценно свирене...
Измина цял един месец, в който се опитвах непрекъснато да избягам от хиляди неща и да се отдам на пълноценна почивка и малко забавление Просто имах нужда да се почувствам в свои води, просто да живея по начин, който мога да съм напълно себе си. Но ето, че всичко отново ме притиска до стената и ме задушава.... А така имам нужда да се уединя, просто да общувам с малък кръг от хора и да игнорирам всички гадни битови и социални глупости. Просто имам нужда да се отдам на единственото нещо, което в момента ме кара да се чувствам жива и да намирам смисъл в мизерното си съществуване!
Уж насъбирах енергия и поужителни емоции от двете си пътешествия, а сега тя се разпилява безсмислено и безразборно. а може би просто трябва да насоча мислите си към прекрасните моменти, които изживах в двете пътувания. Може би просто сама психирам себе си, защото винаги се намира някакво логично решение на ситуациите, в които сме поставени в живота и бита си въобще...
No comments:
Post a Comment