Ужасна апатия

Ужасно... днес незнам какво ми става... Не съм на себе си। Немога да понасям никой и нищо। Нищо не ми се прави, а се наложи да бачкам цели 6 часа। Днес ми беше първия ден в люлинския Бриколаж и работата беше адски много, а никой с нищо не ти помага и нищо не ти обяснява। С две думи - оправяй се както можеш। И на всичкото отгоре ме цепи отвратително главата и ми е отпаднало, а това допълнително ме вбесява। Колко е странно уж знаем,че всеки миг, всяка секунда от живота е ценна и пак го пропиляваме в безсмислени нерви и губене на време। Напоследък ме е обхванала ужасна апатия, чувствам ужасно безсмислие във всеки един ден Понякога си мисля, че е по-добре човек да се самозалъгва с илюзии и фантазии, които да му вдъхват позитивна енергия, а тя съответно да се отразява на околните। Но и малкото неща, които се опитвам да направя напоследък се оказват напълно безсмислени। Опитвам се да помогна, да бъда полезна както мога на близките ми хора, но те сякаш неискат да го приемат и немога да разбера на какво се дължи това... Явно неуспявам да покажа, че всичко, което правя за близките ми е безприкословно и неискам нищо в замяна...
Дано по-скоро премине това ми състояние, защото немога да се понасям, а и ми пречи да осъществя някои от музикалните си идеи.