Ето че и тази година си отиде... края на декември е... как во се случи тази година, какво успях да свърша и какво неуспях? Как изобщо необичам края на годината... някак времето ме притиска и ме кара да чувствам, че все изоставам и неуспявам да довърша започнатите неща....И на фона на всичко това ми е адски самотно... Какво всъщност са празниците, когато вече отдавна си далеч от семейството. Помня времето когато още живеех в Разград, живота ми там беше коренно различен... аз бях различна, от това което съм сега... а може би просто бях едно безгрижно дете. Имах всичко това, което сега чувствам че ми липсва. Имах приятелите и семейството, при което се прибирах всеки ден, а аз мечтаех за усамотение, да остана поне за няколко часа, ако може и за ден самичка, просто никой да няма покрай мен. Ето че сега имам това усамотение и какво?! И ето че пак стигам до това заключение, че човек не цени това, което има, а чак като го загуби, тогава си дава сметка колко ценно му е.
1 comment:
Понякога дори като си със семейството си може да си не по-малко самотен... Въпрос на гледна точка и разбиране :)
Но пък от друга страна то като се замисли човек в края на годината, сякаш 365 дена никога не стигат :Д Винаги може и още... И винаги си казваш, че догодина ще бъде по-добре... Но в края на следващата година мислите пак си остават същите :)
Post a Comment