"First snow"

Колко е малко времето... колко е кратък жизнения ни път... това са неща, за които най-често не си даваме сметка। Човек толкова много го е страх от това неизбежно нещо - смъртта, че предпочита да се самозалъгва, че може да я избегне... Но реалността е една - тя ще дойде неусетно...
Ако човек знаеше кога точно ще умре, сигурно не би пропилял нито миг, не би проиграл нито една възможност да каже или да направи нещо, което чувства и мисли за правилно... Но не - толкова се увлича в ежедневието и се заравя в дребни битови неща, които всъщност изобщо не са ценни, че често разпилява енергията си напразно... А наистина може да я насочи в много по-градивни неща, които да му донесат поне малко смисъл и удовлетворение - така нареченото усещане за щастие। Вероятно основната причина човек да се чувства непрекъснато нещастен е това, че не умее да оцени това, което има... да оцени краткостта на съществуването си...