Hardest part

Завърнах се и от тази обиколка, в регион, изпълнен със спомени и забравени мечти...
Толкова ми се иска да напиша най-после за впечатленията от това пътуване, но нямам сили прости тази вечер от умора и адска нужда за нормален сън...
Днешния ден ми премина на визоки обороти, но трябва да се свиква, ако искам да свърша плануваното... Този дълъг ден ми завърши в линията, където се видях с някои от най-близките си хора тук и се замислих върху всичко случващо се около мен напоследък.. Всъщност мисля. че събитията се нареждат по-най-добрия начин..... мисля, че някои неща просто трябваше да се случат.... Но аз знам едно, - просто продължавам напред с много нови сили.Радвам се, че нищо неуспя да провали идеята ми за това пътешествие из градовете, което си устроих Благодаря сърдечно на спътника си в пътешествието. :) Мите, без теб определено нямаше да е същото. Изкарах 3 невероятни дни, изпълнени с много емоционален заряд.
За съжаление няма да успея да разкажа тази вечер за изминалите дни, поради силната нужда за сън и малкото алкохол в добавка (малко ром). Но определено този път смятам да напиша стабилен пост относно пътуването и концерта на моите скъпи, стари приятели от ViolentorY. Но сега е време да се спи, че имам много да наваксвам...

Inner silence back again...

Може ли да се чувствам чак толкова зле днес.... Най-лошото е, че знам причината за състоянието си и усещането за света в него, но пак се поддавам на внушенията на собствения си мозък и влизам в невероятни филми.... Внушението, просто спира възможността за всякаква нормална комуникация и ме кара да мисля, че хората ме избягват днес. Уфф просто ще кажа, че мразя себе си в тия моменти....
Просто пак излудявам по онази своя идея и нуждата от човек до себе си, с който да споделям, когото да обичам и да преживея всички радости и тъги с него, които обаче ще ме карат да се чувствам жива.
Ето утре пак заминавам на кратко пътешествие, но най-странното е че пак се чувствам много зле и самотна, както преди 3 седмици преди да замина за Разград. Сама се чудя на себе си защо съм толкова непримирима, след като знам, че това което търся е всъщност почти непостижимо.... кога ще се примиря, докога ще продължавам да вървя срещу себе си?!!!
Просто трябва да насоча енергията си към университета и личните ми проекти, за да спра да се терзая за подобни неща...
Утре вечер тръгвам за Шумен, където ще се видя с приятели и ще подкрепя старите си приятели от ViolentorYна поредното им клубно участие. Ще ми се да се кача и на панорамата на 1300 години България, да обиколя този град, където прекарах една година от живота ми, където усетих какво е да се влюбиш истински за втори път.... Сигурно и от носталгия по миналото заминавам там, но както и да е.... Просто тръгвам отново на кратко пътешествие...

Светлината в тунела

Студ, ужасен студ... Вървя по Стамболийски и усещам как замръзват ръцете, лицето ми, чувствам че хем ми е кофти, хем знам че постъпих правилно. Сложих край на нещо, което беше нереално, просто фалш... беше ми адски трудно и безмалко да се предам пред собствената си човешка слабост.
Вървейки премираща от студ и отнесена от мислите и музиката, която звучеше в ушите ми, покрай мен мина трамвай. Просто се появи като спасение от бялата смърт и аз бягах, бягах и споследни сили стигнах и се качих. В трамвая имаше само един възрастен човек, който говореше по телефона и аз реших, че той ще знае за къде е трамвая. Приблийих се и спрях, а той сам ме заговори... Невероятен, човек! Оказа се, че е професор по философия в щадски университет, а иначе се занимава с музика, драматургия и поезия. Говорихме дълго, слязохме от трамвая и продължихме да говорим за искуство и най-вече се въртяха разговорите около философия на изкуството и писане на музика. Този човек просто ми върна силите и надеждите да вярвам в нещо, което мислехм, че е безвъзвратно изгубено. Всъщност миналата седмица като бях в Разград се появи усещането, че нетрябва да спирам да вярвам в мечтите и идеите си, благодарение на едно така чисто и искрено същество... Сега знам, че трябва да се боря за идеите си и нетрябва да позволявам нищо да ме спре!

Reborn 1p

Вече три денонощия почти не съм спала и от време на време губя представа за времето.... Прекарах едни незабравими 5 дни в пътуване до родния ми град, както и до един друг стар любим град - Варна...

Миналата седмица приключих сесията, която мина бързо и безболезнено в мъгли от алкохол и изпити. Ходих на Индъстриал фест, след който на сутринта се озовах на изпит... абе шоу. И след всичко това последва умопомрачението... разболях се, разочаровах се от определени хора, исках да се махна, но и нямах сили да замина.... но за мое огромно щастие заминах за кратко пътешествие до Разград, за което никога няма да съжалявам....

Пристигнах в петък сутринта в Разград адски скапана и изхабена, просто ми беше все тая, а и скапания антибиотик ми изпиваше силите докрай. Помирисвайки въздуха, почувствайки вятъра, нахлуваша бавно миналото и спомените от детството... просто блажено спокойствие и уют. Всъщност като се замисля, не си спомням да съм се чувствала така от години...

И настъпи вечерта, дойде време за концерта, който беше основната причина аз да съм там. Мой толкова скъп приятел - Митко, който е вокал на групата ме беше поканил. Срещнахме се пред новия театър някъде 2 часа преди концерта и окончателно се почувствах във свои води при среща със стар приятел... просто се усмихнах от сърце за първи път от толкова време... явно прекалено дълго ме беше сковавала студенината и резервираността във взаимоотношенията между хората тук в София. Как ми се иска да има около мен само такива приятели, които са така искрени и държат на теб....

Това е само началото на моето прераждане... ще продължа утре, просто трябва да поспя и да преосмисля идеите и плановете си, които се редят едни след други в съзнанието ми.

В търсене на....

Човек често не е наясно с това, което търси... Просто усеща, че нещо му липсва и го търси навсякъде, във всичко.... Защо никога не му стига това, което има, а просто го пренебрегваме и подминаваме. Просто човека е едно безнадеждно объркано същество, тласкано ту в една посока от разума си, ту в друга от чувствата и желанията си....

Ето по този начин усещам нещата... От доста време ми се иска да променя нещо... да намеря нов стимул... да намеря вдъхновение. Може би наистина трябва да приема, че изпитвам нужда от друго същество до себе си, на което да се доверя поне до определена степен. Същество, което да ме накара отново да изпитвам топли чувства...

А може би пък имам нужда от промяна на обстановката поне за малко.... Mоже би наистина трябва да замина.... Всъщност единственото, в което съм сигурна в момента е това, че искам да замина за известно време от София...

За хората

Последните дни преминаха в системни събирания и купони... Дори забелязах, че съм направила баси маратона от купони през ден...:Д Но както и да е... явно имах нужда от всичко това, за да се замисля върху определени неша. Явно просто съм имала нужда да се събирам с хора различни от обичайната ми среда. Анализирайки толкова различни по начин на живот и лайфстайл се обедих, че човек просто трябва да е адски предпазлив и проницателен дори и сред познати...
Ше ми се да отбележа обаче едно- зашо някои хора, обичат толкова да играят роли, че в един момент забравят каквви са в действителност. Едно искам да е ясно - просто непонасям някои да се опитва да ми бърка под кожата с подобни номерца. Дори и да съм имала някакъв интерес, той моментално изчезва шом се сблъска с качествая като ДВУЛИЧНОСТ и СТРАХЛИВОСТ в незнанието какво точно иска дадения човек.

Happy new leap-year of the rat!

Настъпи новата година, изпълнена с много надежди и очаквания. По китайския калндар това е годината на знака, под който съм родена - плъха. Това ми дава надежди за много силна година, изпълнена с възход и много положителни промени в живота ми.

Посрешнах я с куп непознати на една вила в Мало Бучино, но може би се оказа и по-добрия вариант за мен. Стигнахме на вилата едва 5 минути преди 12ч. и още не се бяхме опомнили и вече държахме чашите за наздравица...

В началото ми беше трудно да се отпусна сред толкова много непознати, но всеобщото настроение, готината музика и алкохола си казаха думата. Хората наистина знаеха как да се забавляват ( е поне тези, с които аз бях отишла) та ме повлякоха и мен шоуто. Оказа се, че човек понякога може да си прекара много готино с непознати, отколкото с познати, които предпочитат да си прекарат мирно и тихо у къщи.

В крайна сметка годината започна с положителни емоции и приятни изненади... дано да продължи така...