В търсене на....

Човек често не е наясно с това, което търси... Просто усеща, че нещо му липсва и го търси навсякъде, във всичко.... Защо никога не му стига това, което има, а просто го пренебрегваме и подминаваме. Просто човека е едно безнадеждно объркано същество, тласкано ту в една посока от разума си, ту в друга от чувствата и желанията си....

Ето по този начин усещам нещата... От доста време ми се иска да променя нещо... да намеря нов стимул... да намеря вдъхновение. Може би наистина трябва да приема, че изпитвам нужда от друго същество до себе си, на което да се доверя поне до определена степен. Същество, което да ме накара отново да изпитвам топли чувства...

А може би пък имам нужда от промяна на обстановката поне за малко.... Mоже би наистина трябва да замина.... Всъщност единственото, в което съм сигурна в момента е това, че искам да замина за известно време от София...

За хората

Последните дни преминаха в системни събирания и купони... Дори забелязах, че съм направила баси маратона от купони през ден...:Д Но както и да е... явно имах нужда от всичко това, за да се замисля върху определени неша. Явно просто съм имала нужда да се събирам с хора различни от обичайната ми среда. Анализирайки толкова различни по начин на живот и лайфстайл се обедих, че човек просто трябва да е адски предпазлив и проницателен дори и сред познати...
Ше ми се да отбележа обаче едно- зашо някои хора, обичат толкова да играят роли, че в един момент забравят каквви са в действителност. Едно искам да е ясно - просто непонасям някои да се опитва да ми бърка под кожата с подобни номерца. Дори и да съм имала някакъв интерес, той моментално изчезва шом се сблъска с качествая като ДВУЛИЧНОСТ и СТРАХЛИВОСТ в незнанието какво точно иска дадения човек.

Happy new leap-year of the rat!

Настъпи новата година, изпълнена с много надежди и очаквания. По китайския калндар това е годината на знака, под който съм родена - плъха. Това ми дава надежди за много силна година, изпълнена с възход и много положителни промени в живота ми.

Посрешнах я с куп непознати на една вила в Мало Бучино, но може би се оказа и по-добрия вариант за мен. Стигнахме на вилата едва 5 минути преди 12ч. и още не се бяхме опомнили и вече държахме чашите за наздравица...

В началото ми беше трудно да се отпусна сред толкова много непознати, но всеобщото настроение, готината музика и алкохола си казаха думата. Хората наистина знаеха как да се забавляват ( е поне тези, с които аз бях отишла) та ме повлякоха и мен шоуто. Оказа се, че човек понякога може да си прекара много готино с непознати, отколкото с познати, които предпочитат да си прекарат мирно и тихо у къщи.

В крайна сметка годината започна с положителни емоции и приятни изненади... дано да продължи така...

Последни минути преди настъпването на 2008-ма

Ето, че остават едва 3 часа до новата година. Сигурно се питате какво правя у дома пред компа, докато всички празнуват! Просто тая година всички приятели и познати се пръснаха в различни посоки и аз трябваше да избирам къде и с кого да отида. И избрах да отида на една вила с един човек, който напоследък сякаш е от малкото хора, които показват, че ме ценят и уважават. Дано всички започнем новата година с много нови сили и много успехи и късмет Поздрави, на всички, които не са ме забравили и държат на мен. Извинявайте всички близки и приятеоли, на които неуспях да се обадя или поздравя.... Весело посрещане на новата година на всички, които четат този блог!

Valensia

Към обяд се видяхме за 15-20 минути с майка на автогарата, преди автобуса да потегли за Валенсия. Много се радвам, че най-после се реши да си даде малко почивка и да отиде на гости при роднините в Испания. Сигурна съм, че ще е незабравимо и зареждащо за нея това пътуване...

Само едно нещо няма да спре да ме тревожи през следващите 2 дни - и това е скапания автобус и дългия път ( цели 2 дни ). Мисля че още немога да се отърва от спомена за катастрофата, която преживяхме с нея преди 4 години. Явно това е причината толкова да се тревожа, когато мои близки пътуват на дъдъг път... Но знам, че всичко ще бъде наред и ще се наслади по пътя на прекрасни гледки, преминавайки през Харватска, Италия, Австрия... А Валенсия е невероятно красив град на брега на морето...

Вече получих и новини от нея, че е минала българската граница на Калотина.

На днешния ден между другото аз празнувам своя имен ден. Тук в София много малко от познатите и приятелите ми знаят, че е днес... По-късно ще се видим с някои от бившите ми колеги от киното да пийнем по нещо. Най-после засякох вчера една приятелка, която не бях виждала от 2-3 месеца, та се надявам, че ще дойде днес на уговорката.

Year ago

Днес е бъдни вечер... хъ, ден като другите. А всички така са се луднали да се приготвят и закакво!? Тъй и никога не съм разбирала смисъла от тоя празник. Просто на тоя ден като бях дете, се събираха роднините на майка у дома. След малко трябва да заминавам към Младост 3, където да прекарам вечерта с семейсвото на жената на брат ми. Готини хора са ама не мисля, че ще ми е по-интересно от това да си седя тук у дома пред компа или да си свиря да забрава отнесените си идеи... Истината е, че просто ми се купонясва някъде с приятели... да си лафим, да слушаме яка музика, да пеем с цяло гърло... абе да изпростеем максимално. :)

Миналата година по това време мога да кажа, че си купонясвах на макс. Работех по двойни смени в киното, където основното нещо, което правехме е да си търсим всякакви забавления от сорта на това да си правим бъзици с клиентите ( ние ги наричахме пъциенти, хъх). А вечерно време след работа си устройвахме откачени купончета на етажа в мола. Дори последния път като бях там забелязах, че са сложили същите елени от миналата година, с които двама колеги яко се бяха погаврили, че чак на единия му счупиха единия рог. А на 31-ви заминах да посрещна овата година в Стара планина на хижа "Паскал".

Ех, жалко, че тая година няма да съм на планина, но поне се надявам да изникне някакъв готин купон, на който да се разбием тотално... Ех, надежди! :)

A few days to the end...

Ето че и тази година си отиде... края на декември е... как во се случи тази година, какво успях да свърша и какво неуспях? Как изобщо необичам края на годината... някак времето ме притиска и ме кара да чувствам, че все изоставам и неуспявам да довърша започнатите неща....
И на фона на всичко това ми е адски самотно... Какво всъщност са празниците, когато вече отдавна си далеч от семейството. Помня времето когато още живеех в Разград, живота ми там беше коренно различен... аз бях различна, от това което съм сега... а може би просто бях едно безгрижно дете. Имах всичко това, което сега чувствам че ми липсва. Имах приятелите и семейството, при което се прибирах всеки ден, а аз мечтаех за усамотение, да остана поне за няколко часа, ако може и за ден самичка, просто никой да няма покрай мен. Ето че сега имам това усамотение и какво?! И ето че пак стигам до това заключение, че човек не цени това, което има, а чак като го загуби, тогава си дава сметка колко ценно му е.